СЕКЦИЯ „ДИСТАНЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ГИС“ е основана през 1976 година като звено на Централната лаборатория за космически изследвания (понастоящем Институт за космически изследвания и технологии) към Българската академия на науките.

АКТИВНОСТИ :

От създаването й досега секцията е реализирала над 60 научни проекта, свързани с изследването на територията на България. Чрез интегрирано използване на аерокосмически (дистанционни) и наземни (контактни) данни е направено морфоструктурно райониране на страната, изследвани са геодинамиката и неотектониката, идентифицирани са кръгови и линеаментни морфоструктури с различен генезис, съдържащи различни полезни изкопаеми (руди, нефт, прясна вода и др.). Съвместно с руски учени през седемдесетте години на миналия век е създадена и апробирана методика за визуално-инструментално дешифриране на аерокосмически сканерни изображения. Установени са спектралните сигнатури и е определена информативността на многозонални самолетни изображения за различни типове земно покритие. Разработена е методика за комплексно ландшафтно-геохимично и дистанционно изследване на техногенно натоварени райони. Тя е апробирана за територията на ОЦЗ „Кърджали“, Девненския промишлен комплекс, гр. София и МК „Кремиковци“. Многократно са провеждани наземни и лабораторни експериментални измервания за установяване на спектралната отражателна способност на различни видове скали и на повърхностния слой на основните почвени типове, разпространени на територията на България. Изготвени са и съответните каталози. Изведени са емпирични зависимости между спектралните параметри на различните типове скали и техния минералeн състав и текстурно-структурни особености. Подобни изследвания са извършени на територията на Русия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Монголия, Куба, Виетнам и Средна Азия в рамките на работната група по “Дистанционни изследвания на Земята” към международната програма “Интеркосмос”. Във връзка с изпълнението на тази програма са съставени паспорти на предварително избрани полигони и тестови участъци от територията на България (Източни Родопи, Пловдив, Плевен, Шумен, Рила), като в тях са класифицирани и задачите, които могат да се решават с аерокосмическите технологии. На тестови участъци от тези полигони – Патриарх Евтимово, Попово, Нови пазар, Белозем, Болярино, са провеждани международни синхронни наземни и самолетни експерименти.

Членове на секцията са участвали в планирането, подготовката, провеждането и обработката на данните от комплексните подспътникови експерименти на територията на страните-членки на програмата “Интеркосмос”, извършвани по време на полети на международни космически екипажи по проектите “Изучаване на динамиката на геосистемите с дистанционни методи” и “Вътрешни водоеми”: “Курск 85” – Русия, “Телегео 87” – Полша, “Мизия 88” – България, “Карибе“ и “Тропик-1“ – Куба, “Гоби – Хангай”, “Хубсулгул“, “Орхон“, “Ердем“ и др. – Монголия 1981 – 84 г., “Зюсер зее 83“ – ГДР, “Къулонг” и “Далат“ 1976 – 90 г. – Виетнам, “Тян-Шан” 1988 – 90 г., „Гюнеш 84” – Азербайджан, “ТЕЛЧ 76“ – Чехословакия, “Рябинск” – Русия, “Пчелина” – България.

Изброените по-горе комплексни подспътникови експерименти са извършвани със самолет-лаборатории, на борда на които е монтирана научна апаратура, включваща панхроматични и многозонални камери, сканери, както и разработените от български учени 15-канална самолетна спектрометрична система „Спектър 15 МС“ с работен диапазон 400 – 836 nm и радиометрична система „РМ 1С“ с работна дължина на вълната λ = 4 cm.

Синхронно с полетите на самолетите са извършвани спектрометрични измервания с наземен 20-канален спектрометър „ИСОХ 020” с работен диапазон 400 – 800 nm. Една значителна част от проведените експерименти е свързана със специализирани изследвания за целите на селското стопанство. Те са ориентирани към изследване на динамиката на спектралните отражателни характеристики на основните селскостопански култури в зависимост от фазата на вегетация. Установени са емпирични зависимости между вегетационния индекс (VI, NDVI) и някои биофизични характеристики на системата „почва-растителност“. Емпирични закономерности са изведени и между измерваната радиояркостна температура при λ = 4 cm и повърхностната влажност на почвата.

Секцията участва активно и в разработката и реализацията на следните по-важни научни програми и проекти:

1. Национална програма “Дистанционни аерокосмически методи за проучване на земните ресурси, екологията и народното стопанство” –1976 – 80 г.
2. Национална координационна програма “Дистанционни и аерокосмически методи за изследване на Земята и решаване на народностопански задачи” –1980 – 85 г.
3. Национална програма “Космос – Земя” –1988 – 90 г.
4. Работна група по дистанционни изследвания на Земятакъм Международната програма “Интеркосмос”, 1975 – 90:

• • Научна програма за полета на първия български космонавт – Експеримент „Биосфера – Б“,1978 – 79 г.;
  • Научна програма “Шипка” за полета на втория български космонавт – проект „Георесурс“ – експерименти „Тракия“, „Мизия“, „Лес“, „Балкан“, „Замърсяване“, „Черно море“, глобалния проект „ЗЕМЯ“, както и разработка на апаратурите „Терма“ и „Паралакс – Загорка“, 1987 – 90 г.;
  • Комплекс от научна апаратура за дистанционни изследвания на Земята „България 1300 – ІІ“ на борда на ИСЗ “Метеор – Природа” – 1980 – 85 г.;
  • Международен космически проект „Фобос“ за изследване на планетата Марс и естествения й спътник Фобос – 1982 – 1988 г.;
  • Международен космически целеви проект „Природа“ за дистанционни  изследвания на Земята от борда на Орбиталната станция „Мир“ – 1988 – 1991 г.

5. В периода 1994 – 96 г. членове на секцията участват в международния проект „CORINE Land Cover 1990“ за територията на България по програмата „PHARE“.
6. През последните години се работи по проекти от научноизследователския план на ИКСИ- БАН, договори, сключени с Фонд „Научни изследвания“ към МОМН, някои общини, фирми, както и по  проекти, финансирани по линия на Шеста рамкова програма на ЕС, SEE-ERA.NET, INTAS и Белгийската федерална служба за научна политика (BELSPO), Подготвителна програма за PROBA-V.

 Резултатите от изпълняваните научноизследователски проекти са отразени в 10 индивидуални и 23 колективни монографии, както и в 9 книги. В национални и международни списания са публикувани над 1500 научни статии, получени са над 30 патента за изобретения. Членове на секцията са награждавани с високи научни и научно-приложни национални и международни отличия и награди.

Секцията разполага с научно-информационен комплекс с тематично разпределена база от спътникови и подспътникови данни за аерокосмическите полигони на територията на България и специализиран софтуер за некомерсиални цели за обработка на изображения и изграждане на гео-бази данни – Leica ERDAS Imagine Professional, Leica Photogrametric Suite Core, ENVI 4.6, ArcGIS ArcInfo 9.2.

ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕКЦИЯТА И ПРИОРИТЕТИ

Научноизследователската дейност в секцията се развива в съответствие с нейната мисия, приета на заседание на Учредителния научен съвет на ИКИТ-БАН. Тя е свързана с  разработване, развитие и трансфер на технологии за дистанционно наблюдение на Земята, геоинформационни системи и наземни методи за изследване на околната среда. Тематиката е  залегнала в едно от приоритетните направления на ИКИТ-БАН и е включена в Политика 2: Научен потенциал и изследователска инфраструктура – част от Европейското изследователско пространство. Програма 2.2: Изучаване на климата, Земята и Космоса от „Програма за стабилизацията и развитието на БАН  през периода 2012 – 2014 година/изследователски програми и проекти“, както и „Стратегически направления и приоритети на БАН“. Секцията се стреми да участва активно в изграждането на общество, базирано на знания, и да бъде активен партньор в европейското изследователско пространство чрез дейности в научноизследователски проекти и засилване на сътрудничеството със сродни звена, работещи в областта на дистанционните изследвания и ГИС. Създават се условия за академично израстване и реализация на учените в секцията. По-голямата част от състава на секцията са млади учени, които се насочват в областта на дистанционните изследвания на Земята и ГИС технологиите.