Българска академия на науките

ДИСТАНЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ГИС
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕХНОЛОГИИ

Информационни технологии за наблюдение на Земята от Космоса | Практическо ръководство Част 1

Автори:
проф. д.т.н. инж. Гаро Мардиросян
проф. д.т.н. инж. Димитър Димитров
доц. д-р Ива Иванова
проф. д-р Лъчезар Филчев

Отговорен редактор
проф. д-р инж. Георги Желев

Технически редактор
маг. Цвета Среброва

Художествено оформление на корицата
проф. д-р инж. Георги Желев

 Компютърна обработка
проф. д-р инж. Георги Желев
маг. Цвета Среброва

Издателство на ИКИТ-БАН,  2020,  – 128 с.

ISBN: 978-619-7490-05-3

eISBN (CD): 978-619-7490-06-0

eISBN (pdf): 978-619-7490-07-7

DOI: 10.3897/978-619-7490-07-7

 

Практическото ръководство „Информационни технологии за наблюдение на Земята от Космоса е по програма „Образование с наука“ между Министерството на образованието и науката и Българската академия на науките, Проект „Иновативна лаборатория за изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи от Космоса“ – Е#КОСЛАБ

И днес, две десетилетия от началото на третото хилядолетие, екологичните бедствия и катастрофи продължават да взимат ежегодно стотици хиляди жертви и нанасят неизчислими материални щети. От всички известни на науката около 60 природни процеса, които могат да се развият до мащаби на бедствие, България не е изложена само на три – активни вулкани, процеси на пустинообразуване и вечни ледове. Всички останали, в една или друга степен, са потенциална заплаха. За нашата страна най-голяма опасност представляват земетресенията, наводненията, горските пожари, свлачищата, мълниите и др. В световен мащаб категорично е доказано, че една от важните предпоставки за намаляване на жертвите и щетите от природните бедствия и екологичните катастрофи е правилното поведение и действие преди, по време и след тези събития. Но тези действия са много по-ефективни, ако не са механично, а осъзнато изпълняване на известни правила. А това може да стане само чрез изучаване и познаване на основните характеристики на тези опасни процеси, на познаване на физичните закони, на които те се подчиняват и т.н. От друга страна, безспорно е, че аерокосмическите технологии са едно изключително мощно и ефективно средство за изучаване и борба с природните и антропогенни екологични бедствия и катастрофи. В европейски мащаб пример за това са някои от услугите на програма „Коперник“ (Copernicus EMS) като EFAS, EFFIS, DO на Европейската комисия и др.

Познаването и използването на глобалните навигационни и позиционни системи дава възможност за оптимизацията и контрола на автомобили, морски съдове и авиацията при провеждане на мониторинг на природните и антропогенни екологични бедствия и катастрофи. Настоящото ръководство е създадено по проект „Изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи от Космоса – Е#КОСЛАБ“ по програма „Образование с наука“ между Министерството на образованието и науката и Българската академия на науките. То е разделено на четири модула. Целта е да се запознаят учащите се с основите на дистанционното аерокосмическо наблюдение на Земята, физичните принципи, залегнали в тях, найподходящите параметри както на орбитите на летателните апарати, така и на измервателната апаратура на борда им. В първите два модула са показани оптималните параметри за изучаване на конкретни природни бедствия.

Представена е възможността от използването на системите за глобално позициониране и тяхното приложение. Втората половина на ръководството, трети и четвърти модул, представя практическото приложение на използването на дистанционните методи и системите за глобално позициониране при провеждане на мониторинг при различни природни бедствия. Показана е възможността да се използват продукти и програми за обработка на спътникови изображения със свободен достъп. Практическа работа и запознаване с потребителския интерфейс на програми за работа с географските информационни системи (ГИС) и използване на облачни интернет услуги за достъп и обработка на спътникови данни.

При съставянето на практическото ръководство авторите са се стремили да вземат предвид и съобразят с възприемането и реакцията на ученици и учители по време на цикъла от лекции по този проект.

Добавени са списък на съкращенията и кратък речник на някои непознати термини. 10 Настоящето ръководство изисква определени познания в областта на физиката, дистанционните изследвания, географските информационни системи, интернет пространството и работа с компютър.

Авторите не си правят илюзията, че в такъв ограничен обем може да се навлезе сериозно в технологиите на дистанционните изследвания на Земята. Онези читатели, които желаят да се задълбочат в дискутираните теми и проблеми, могат да ползват книгите и другите посочени материали и интернет източници в литературната справка към всеки модул.

Илюстрациите, използвани в ръководството, са от официални интернет страници на NASA, ESA, РОСКОСМОС, Wikipedia, от архива на ИКИТ-БАН, както и от лични архиви.

В края на всеки модул има примерен тест за самооценка на изучения материал.

Практическото ръководство ще бъде достъпно както отпечатано, така и в цифров вид. То е налично в pdf формат на официалната интернет страница на ИКИТ-БАН: http://www.space.bas.bg/bg/publishing_activity/files/Books/E-COS_LAB_Tutorial.pdf.